'Развитие и усъвършенстване на транснационалното законодателство относно морските отпадъци' — МЕЛТЕМИ

МЕЛТЕМИ

Стъпка 5. Оценка и адаптация на мерките

В рамките на тази стъпка се извършва оценка и корекция на мерките. Всяка добре проектирана мониторингова програма съгласно РДМС включва адаптивни елементи. Такива са идентифициране на причините, които водят до отклонения от напредъка към добро състояние на морската околна среда и приемане на възможни корекции.

Защо е необходима тази стъпка?

Редовният преглед и адаптиране на мерките, дори и когато се отчита успешно прилагане на политиката, може да помогне за откриване на нови предизвикателства и въвеждане на важни корекции. Оценката дава възможност за придобиване на по-добро разбиране за процеса на вземане на решения и за реакциите на екосистемата на приложените мерки. Появата на непредвидени социални или институционални проблеми, свързани с функционирането на екосистемите, често изисква преоценка на състоянието и връщане към Стъпка 1.

Кой да бъде включен?

Добре обмислените мерки трябва да посочват компетентните власти за оценка на политиката. Оценката трябва да бъде извършена от група извън екипа по прилагане на мерките, за да се осигури обективност. Заинтересованите страни следва да бъдат въвлечени в процеса на оценка, тъй като са в положение да привлекат вниманието на останалите участници към странични ефекти от прилаганите мерки и да предложат коригиращи стъпки.

Как трябва да бъде изпълнена тази стъпка?

Препоръчват се две нива на оценка: първото се отнася до прилагането и управленските процедури, а второто – до резултатите от политиката. За оценка на успеха по отношение на резултатите е необходимо да се отчете оставащата дистанция или извършеният напредък към добро състояние на морската околна среда спрямо плана и графика за политиката.

Такава оценка може да бъде направена на базата на добре изградена мониторингова програма, която събира информация за социалното, икономическото и екологичното въздействие на мерките, както и за нежелани странични ефекти от тях. Мониторинговата програма следва да отчита както индивидуалните мерки, така и политиката като цяло. Важни въпроси са:

  • Защо резултатът се различава от заложения в първоначалната оценка?
  • Доколко ефективна е съответната мярка с оглед на целите и защо?
  • Каква е разходната ефективност на мярката?
  • Какви са изводите за бъдещи управленски решения?

Оценката на цялостната политика се извършва на всеки шест години съгласно РДМС. Въпреки това оценката на индивидуалните мерки може да се провежда на по-кратък период. Това ще послужи и като подготовка за оценка на цялостната политика.

Ключови дейности

  • Оценете действащата политика
  • Адаптирайте мерките спрямо промените в средата
  • Информирайте за предприетите действия

Какъв е очакваният резултат?

Оценка

  • Оценка на текущите условия и тенденции
  • Прогностичен анализ и цялостна оценка на текущата политика с цел разкриване на оформящи си проблемни области и причинно-следствени връзки
  • Преглед на политиката

Адаптация

Преглед на целите, които се нуждаят от модифициране или корекция, основан на наученото от оценката. Добре е да се диференцират социалните, институционалните и техническите аспекти на наученото. Компетентните власти трябва да бъдат информирани в случай на съществени социални или институционални промени, чиито последици надхвърлят обхвата на провежданата политика и възможните корекции в нея. В такъв случай е необходимо да се подготви цялостна ревизия на политиката и да се предприемат мерки, които да ограничават отрицателните странични ефекти. При технически корекции се въвеждат промени в плановете за мониторинг или използваните мерки.